7 апр. 2012 г., 22:42

Бедствие...

785 0 1

Виждаш ли сълзите във очите ми?

Виждаш ли тъгата във сърцето ми?

Прилив през душата ми минава

и като цунами всичко живо той опустошава.

 

Как след бедствието щетите да възстановя?

Как парчетата от сърцето си отново да сглобя?

Как пъзела да наредя

и частиците в едно да събера?

 

Безсилие обзема ме сега.

Обвива ме в непрогледната мъгла.

В душата ми цари тъма,

а около мен витае пустошта.

 

Самотата като сянка следва ме.

Празнотата като призрак гони ме.

Тъмнината непрогледна е,

а сърцето ми разбито е!

 

Не разбираш ти, нали,

как душата ми рани?

Гледайки в очите ми дори,

не осъзна какво ми причини...

 

Но бедствието ще отшуми

и раната отново ще се заздрави.

Парчетата ще се сглобят

и душата ми ще изцерят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елвира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ''Как след бедствието щетите да възстановя?
    Как парчетата от сърцето си отново да сглобя?
    Как пъзела да наредя и частиците в едно да събера?'' ............
    Прекрасно е! Поздравления! :*

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...