Бедствие...
Виждаш ли сълзите във очите ми?
Виждаш ли тъгата във сърцето ми?
Прилив през душата ми минава
и като цунами всичко живо той опустошава.
Как след бедствието щетите да възстановя?
Как парчетата от сърцето си отново да сглобя?
Как пъзела да наредя
и частиците в едно да събера?
Безсилие обзема ме сега.
Обвива ме в непрогледната мъгла.
В душата ми цари тъма,
а около мен витае пустошта.
Самотата като сянка следва ме.
Празнотата като призрак гони ме.
Тъмнината непрогледна е,
а сърцето ми разбито е!
Не разбираш ти, нали,
как душата ми рани?
Гледайки в очите ми дори,
не осъзна какво ми причини...
Но бедствието ще отшуми
и раната отново ще се заздрави.
Парчетата ще се сглобят
и душата ми ще изцерят!
© Елвира All rights reserved.
Поздравления! :*