Виждаш ли сълзите във очите ми?

Виждаш ли тъгата във сърцето ми?

Прилив през душата ми минава

и като цунами всичко живо той опустошава.

Как след бедствието щетите да възстановя?

Как парчетата от сърцето си отново да сглобя?

Как пъзела да наредя

и частиците в едно да събера?

Безсилие обзема ме сега.

Обвива ме в непрогледната мъгла.

В душата ми цари тъма,

а около мен витае пустошта.

Самотата като сянка следва ме.

Празнотата като призрак гони ме.

Тъмнината непрогледна е,

а сърцето ми разбито е!

Не разбираш ти, нали,

как душата ми рани?

Гледайки в очите ми дори,

не осъзна какво ми причини...

Но бедствието ще отшуми

и раната отново ще се заздрави.

Парчетата ще се сглобят

и душата ми ще изцерят!