* * *
Вървяха по мене различни особи:
някои стъпваха леко,
но други със тежки подкови.
Някои имаха чисти подметки,
не оставяха диря.
Други - нагли и смели ме заливаха
с мръсотия.
Те душата ми тъпчеха дълго, жестоко,
с усмивка.
Аз примирах от ярост и болка, но...
да се боря не исках.
Следите от всеки преминал
през моята същност, остават.
Аз ги нося в сърцето си диво
като белег от младост.
Като белег на детско коляно,
като белег на чело
са следите на хора без вяра
от душата ми взели.
Всеки късал по цвете
от моята мисъл.
От очите ми, с влага налети
без свян е отпивал...
Но все нещо остана от мене,
по малко от всичко.
Бях във кал, но не бях на колене,
макар и различна.
Всеки изгрев и залез изпращах,
посрещах с въздишка.
Неусетно пораснах,
но запазих към детинството
тънката нишка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
