18 окт. 2015 г., 20:07

Бежанец

516 0 4

На този крастав мой живот

му слагам вече тоз венец:

от себе си, като избягам,

ще се представя  бежанец.

 

През мрежата, като премина,

ще имам всичките права:

пари, къщурка със камина

и бяла кърпа на глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари, особено на Мисана!
    Желоя ви хубав творчески ден! Поздрави от мен!
  • А нима не сме цял живот бежанци, Никола?
    Разликата е само в това, че сме бежанци без привилегии.
    Може би,защото не ни комендирова като бежанци ИД /идеалната държава/.

    Оценявам оригиналния ти замисъл. Успешна нова седмица, БЕЖАНЕЦО!
    Все пак "Бежанова майка не плаче, а Стоянова".
  • Не бягай, Ники. Обичай се такъв, какъвто си...
  • Поздравление, Никола!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...