18 окт. 2015 г., 20:07

Бежанец

510 0 4

На този крастав мой живот

му слагам вече тоз венец:

от себе си, като избягам,

ще се представя  бежанец.

 

През мрежата, като премина,

ще имам всичките права:

пари, къщурка със камина

и бяла кърпа на глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари, особено на Мисана!
    Желоя ви хубав творчески ден! Поздрави от мен!
  • А нима не сме цял живот бежанци, Никола?
    Разликата е само в това, че сме бежанци без привилегии.
    Може би,защото не ни комендирова като бежанци ИД /идеалната държава/.

    Оценявам оригиналния ти замисъл. Успешна нова седмица, БЕЖАНЕЦО!
    Все пак "Бежанова майка не плаче, а Стоянова".
  • Не бягай, Ники. Обичай се такъв, какъвто си...
  • Поздравление, Никола!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...