Бежанец

Poesía » Civil

517 0 4

На този крастав мой живот

му слагам вече тоз венец:

от себе си, като избягам,

ще се представя бежанец.

През мрежата, като премина,

ще имам всичките права:

пари, къщурка със камина

и бяла кърпа на глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за хубавите коментари, особено на Мисана!
Желоя ви хубав творчески ден! Поздрави от мен!

2015-10-20T09:22:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

А нима не сме цял живот бежанци, Никола?
Разликата е само в това, че сме бежанци без привилегии.
Може би,защото не ни комендирова като бежанци ИД /идеалната държава/.

Оценявам оригиналния ти замисъл. Успешна нова седмица, БЕЖАНЕЦО!
Все пак "Бежанова майка не плаче, а Стоянова".

2015-10-19T01:51:46+03:00
voda (Елица Ангелова)

Не бягай, Ники. Обичай се такъв, какъвто си...

2015-10-19T01:31:12+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Поздравление, Никола!

2015-10-18T20:40:10+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0