18 oct 2015, 20:07

Бежанец

  Poesía » Civil
518 0 4

На този крастав мой живот

му слагам вече тоз венец:

от себе си, като избягам,

ще се представя  бежанец.

 

През мрежата, като премина,

ще имам всичките права:

пари, къщурка със камина

и бяла кърпа на глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари, особено на Мисана!
    Желоя ви хубав творчески ден! Поздрави от мен!
  • А нима не сме цял живот бежанци, Никола?
    Разликата е само в това, че сме бежанци без привилегии.
    Може би,защото не ни комендирова като бежанци ИД /идеалната държава/.

    Оценявам оригиналния ти замисъл. Успешна нова седмица, БЕЖАНЕЦО!
    Все пак "Бежанова майка не плаче, а Стоянова".
  • Не бягай, Ники. Обичай се такъв, какъвто си...
  • Поздравление, Никола!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...