Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.

И кармата ни съди, награждава,
но сляпа е за чувствата във нас.
Съдбата ни издига, унизява,
и води ни към сетния ни час.

Човекът има ли право на избор,
или се лута от тръне на глог?
Желаем да чуем безспорната истина,
но нея я знае сал строгият Бог.

Животът захвърля ни в разни посоки
да търсим своите сродни души.
За жалост обаче изтича ни срока
че времето бързо телата руши.

Животът не е написан на книга,
ковем си го ние по скалния път.
Смъртта неизбежно нейде ни настига,
така е откакто върти се светът.

Когато погледна смъртта във очите
искам да зная за какво живях,
Дали зaпълниx със спомени дните,
или се изнизваха докато спях?

Животът ми не е написан на книга,
но имам си скътана малка мечта
Моята песен на волна авлига
да остави белег на вечността