8 окт. 2009 г., 12:30

Белези 

  Поэзия
815 0 20

Дори когато слънцето се спре,

и лятото отмине безвъзвратно,

по кожата лъчите  със финес

целунали са ни с любов обратно...

 

И всяка недокосната вълна

залива страшно и горчи солена,

а после тича боса към брега -

изпиват я следите, укротена...

 

Дори когато бръчици от смях

огреят твойте устни уморени,

красиво е лицето ти със тях,

макар че любовта ти е солена...

 

И всяка синина, и всеки страх

се крият тайно в тъжната си сянка,

и белите коси са белег-грях,

и гордост, и  последната ни сламка...

 

Дори когато сънищата спрат

в забравения спомен за обратно,

и раните ни даже не кървят -

белязани сме вече безвъзвратно...

 

 

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??