Белези
Дори когато слънцето се спре,
и лятото отмине безвъзвратно,
по кожата лъчите със финес
целунали са ни с любов обратно...
И всяка недокосната вълна
залива страшно и горчи солена,
а после тича боса към брега -
изпиват я следите, укротена...
Дори когато бръчици от смях
огреят твойте устни уморени,
красиво е лицето ти със тях,
макар че любовта ти е солена...
И всяка синина, и всеки страх
се крият тайно в тъжната си сянка,
и белите коси са белег-грях,
и гордост, и последната ни сламка...
Дори когато сънищата спрат
в забравения спомен за обратно,
и раните ни даже не кървят -
белязани сме вече безвъзвратно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
