nellnokia (Нели Господинова) nellnokia (Нели Господинова)
10 225
Oct 8, 2009, 12:30 PM

Белези

  Poetry
982 0 20

Дори когато слънцето се спре,

и лятото отмине безвъзвратно,

по кожата лъчите  със финес

целунали са ни с любов обратно...

 

И всяка недокосната вълна

залива страшно и горчи солена,

а после тича боса към брега -

изпиват я следите, укротена...

 

Дори когато бръчици от смях

огреят твойте устни уморени,

красиво е лицето ти със тях,

макар че любовта ти е солена...

 

И всяка синина, и всеки страх

се крият тайно в тъжната си сянка,

и белите коси са белег-грях,

и гордост, и  последната ни сламка...

 

Дори когато сънищата спрат

в забравения спомен за обратно,

и раните ни даже не кървят -

белязани сме вече безвъзвратно...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0