Oct 8, 2009, 12:30 PM

Белези 

  Poetry
812 0 20

Дори когато слънцето се спре,

и лятото отмине безвъзвратно,

по кожата лъчите  със финес

целунали са ни с любов обратно...

 

И всяка недокосната вълна

залива страшно и горчи солена,

а после тича боса към брега -

изпиват я следите, укротена...

 

Дори когато бръчици от смях

огреят твойте устни уморени,

красиво е лицето ти със тях,

макар че любовта ти е солена...

 

И всяка синина, и всеки страх

се крият тайно в тъжната си сянка,

и белите коси са белег-грях,

и гордост, и  последната ни сламка...

 

Дори когато сънищата спрат

в забравения спомен за обратно,

и раните ни даже не кървят -

белязани сме вече безвъзвратно...

 

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??