Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели!
Там звуци капят и тешат слънчевата зрелост.
С побелелите ми дни снеговете вече разполагат.
Пролетта ще ги смени. Защо очите ти са влажни?
В колко тиха белота живеят чувства онемели!
И губят нечия следа в заснежените предели.