Белите рози
Съмва се навън и слънчева зора
небето чисто сякаш озарява
и нежен вятър в своята игра
прохлада свежа пак дарява.
Градината се къпе в белота -
там бели рози тихо се събуждат
и носят благоуханен аромат,
на първите лъчи се те любуват.
Денят настъпва бавно, мълчаливо,
забързано препуска над света
и само розите красиви
очакват тихо да пристигне вечерта.
Затварят чашки мънички, омайни,
приветстват кръглата луна
и тези бели рози чакат
отново да посрещнат утринта.
2000
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Все права защищены
