6 авг. 2007 г., 21:30

Белите рози

3K 0 11
                Белите рози

Съмва се навън и слънчева зора
небето чисто сякаш озарява
и нежен вятър в своята игра
прохлада свежа пак дарява.

Градината се къпе в белота -
там бели рози тихо се събуждат
и носят благоуханен аромат,
на първите лъчи се те любуват.

Денят настъпва бавно, мълчаливо,
забързано препуска над света
и само розите красиви
очакват тихо да пристигне вечерта.

Затварят чашки мънички, омайни,
приветстват кръглата луна
и тези бели рози чакат
отново да посрещнат утринта.
                                                            2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...