6.08.2007 г., 21:30

Белите рози

3K 0 11
                Белите рози

Съмва се навън и слънчева зора
небето чисто сякаш озарява
и нежен вятър в своята игра
прохлада свежа пак дарява.

Градината се къпе в белота -
там бели рози тихо се събуждат
и носят благоуханен аромат,
на първите лъчи се те любуват.

Денят настъпва бавно, мълчаливо,
забързано препуска над света
и само розите красиви
очакват тихо да пристигне вечерта.

Затварят чашки мънички, омайни,
приветстват кръглата луна
и тези бели рози чакат
отново да посрещнат утринта.
                                                            2000

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...