6.08.2007 г., 21:30

Белите рози

3K 0 11
                Белите рози

Съмва се навън и слънчева зора
небето чисто сякаш озарява
и нежен вятър в своята игра
прохлада свежа пак дарява.

Градината се къпе в белота -
там бели рози тихо се събуждат
и носят благоуханен аромат,
на първите лъчи се те любуват.

Денят настъпва бавно, мълчаливо,
забързано препуска над света
и само розите красиви
очакват тихо да пристигне вечерта.

Затварят чашки мънички, омайни,
приветстват кръглата луна
и тези бели рози чакат
отново да посрещнат утринта.
                                                            2000

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...