24 сент. 2020 г., 10:34

Белоградчик

429 0 0

Студено е.
Студено от мъгли,
излезли
от прегръдките на вятъра.
Големи обли червенеещи скали
препречват пътя.
Не!
Чертаят знака
на космодрум, по който сетен път
ще се кръстосат
свободите ни.
И е студено.
И дъждът
ръми.
А във краката ни
пролайва зимата.
И как се диша само!
Спри!
Вдъхни!
От крепостта

огледай долината!
В скалите

вкеменените следи

на тленността

с мълчанието си

преборват вятъра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....