24 sept 2020, 10:34

Белоградчик

  Poesía
428 0 0

Студено е.
Студено от мъгли,
излезли
от прегръдките на вятъра.
Големи обли червенеещи скали
препречват пътя.
Не!
Чертаят знака
на космодрум, по който сетен път
ще се кръстосат
свободите ни.
И е студено.
И дъждът
ръми.
А във краката ни
пролайва зимата.
И как се диша само!
Спри!
Вдъхни!
От крепостта

огледай долината!
В скалите

вкеменените следи

на тленността

с мълчанието си

преборват вятъра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...