Беше есента...

Беше Есента...

Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;

Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;

Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!

Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха.

Тя не беше Тя, не беше Есента, беше някой друг.

Не искам да повярвам, не искам да чувам, че Тя беше тук.

Беше Есента, с яростни очи и хиляди сълзи;

Беше Есента, и тъгата ù в моите очи сега блести;

Беше Есента, беше обидена, обидена на мен?!

Беше Есента, чакаше да ù се извиня в този ден?!

Но не знам защо тя избра мен;

защо чака мен, а не някой друг?

Какво съм ù казала, в кой онзи ден,

че сега ми се сърди и чака тук?

Тя не беше Тя, не беше Есента, беше някой друг.

Не искам да повярвам, не искам да чувам, че Тя беше тук.