Oct 16, 2009, 11:59 PM

Беше есента...

862 0 0

Беше Есента...

 

Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;

Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;

Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!

Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха.


Тя не беше Тя, не беше Есента, беше някой друг.

Не искам да повярвам, не искам да чувам, че Тя беше тук.

 

Беше Есента, с яростни очи и хиляди сълзи;

Беше Есента, и тъгата ù в моите очи сега блести;

Беше Есента, беше обидена, обидена на мен?!

Беше Есента, чакаше да ù се извиня в този ден?!


Но не знам защо тя избра мен;

защо чака мен, а не някой друг?

Какво съм ù казала, в кой онзи ден,

че сега ми се сърди и чака тук?

 

Тя не беше Тя, не беше Есента, беше някой друг.

Не искам да повярвам, не искам да чувам, че Тя беше тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...