Беше лято, в което отрязах косите си,
огорчена, че няма защо да съм хубава,
примирено завързах на възел мечтите си
и не вярвах, че друго имам още за губене.
Беше лято, което само чаках да свърши...
Не усетих кога ти изпъкна от нищото -
бе потискащо сив и безличен пейзажът,
как сърцето приспано пламна в цвят и разлисти се...
Пожелах да съм хубава и приех, че си важен.
Беше лято! А ти ме дари с вдъхновение!