19.08.2008 г., 15:30

Беше лято

1.6K 0 14
Беше лято, в което отрязах косите си,
огорчена, че няма защо да съм хубава,
примирено завързах на възел мечтите си
и не вярвах, че друго имам още за губене.
Беше лято, което само чаках да свърши...

Не усетих кога ти изпъкна от нищото -
бе потискащо сив и безличен пейзажът,
как сърцето приспано пламна в цвят и разлисти се...
Пожелах да съм хубава и приех, че си важен.
Беше лято! А ти ме дари с вдъхновение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • огорчена, че няма защо да съм хубава,
    примирено завързах на възел мечтите си
    !!! Браво, мила... Много ми хареса!!!
  • Благодаря ви за мненията и пожеланията!
    Поздрави!
  • така става...
    когато най-малко очакваш...от нищото изниква любовта...
    много хубав стих...бъди щастлива...с обич.
  • Прекрасен възел от мечти и вдъхновение!
  • Толкова е хубаво!
    Вечно да е лятото ти, Рая.
    Поздрав.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...