Беше обич... тъга остана
Бяхме близки, много близки..
Бяхме познати, до болка познати.
Смисълът на живота си в теб откривах,
с усмивка всяка вечер аз заспивах.
Търпение да те видя нямах,
с желание да те гушна си останах.
Обичах те преди, но сега само боли..
С опити да те забравя се усмихвам..
Първата ми истинска любов бе ти,
но пожелах да те забравя в близки дни.
Винаги ще те обичам.. колкото и да отричам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
