26 февр. 2008 г., 22:45

беше пролет...

Поэзия

955 0 1

Беше пролет и ухаеха цветя,
аз ходех по тъмната улица
и тихо плачех в нощта.
Стъпвах бавно и дишах отчетливо,
бях абсолютно сама...
небето може би с мен се разплака,
ситен дъжд полека заваля...

Страшно е да гледаш
как умират красивите неща,
лекичко треперех, за първи път виждах
как тъжно умира любовта...
Тя с болка си отиваше
във абсолютна тишина,
а аз държах ръката и,
но не можех да я спра...

Около мен всичко наново се раждаше,
беше пролет и ухаеха цветя,
само че любовта, която погребвах,
тази любов беше само една...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0