NlKlTA (Никита) NlKlTA (Никита)
9
Feb 26, 2008, 10:45 PM

беше пролет...

  Poetry
950 0 1

Беше пролет и ухаеха цветя,
аз ходех по тъмната улица
и тихо плачех в нощта.
Стъпвах бавно и дишах отчетливо,
бях абсолютно сама...
небето може би с мен се разплака,
ситен дъжд полека заваля...

 

Страшно е да гледаш
как умират красивите неща,
лекичко треперех, за първи път виждах
как тъжно умира любовта...
Тя с болка си отиваше
във абсолютна тишина,
а аз държах ръката и,
но не можех да я спра...

 

Около мен всичко наново се раждаше,
беше пролет и ухаеха цветя,
само че любовта, която погребвах,
тази любов беше само една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0