NlKlTA (Никита) NlKlTA (Никита)
9
26.02.2008 г., 22:45

беше пролет...

951 0 1

Беше пролет и ухаеха цветя,
аз ходех по тъмната улица
и тихо плачех в нощта.
Стъпвах бавно и дишах отчетливо,
бях абсолютно сама...
небето може би с мен се разплака,
ситен дъжд полека заваля...

 

Страшно е да гледаш
как умират красивите неща,
лекичко треперех, за първи път виждах
как тъжно умира любовта...
Тя с болка си отиваше
във абсолютна тишина,
а аз държах ръката и,
но не можех да я спра...

 

Около мен всичко наново се раждаше,
беше пролет и ухаеха цветя,
само че любовта, която погребвах,
тази любов беше само една...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никита Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0