Бесило
448
0
0
Бесилото ме зове,
Със спорадични гласове,
Или бяха тез, що погубиха,
Моето тяло, от дявол примечтано...
Качвам се бавно по стълбите,
Заглъхват ушите за гласове като ураган,
Прелитат птиците жадно,
За един като мен...
И поставят въжето с усмивки,
Явно краят на моя бунт,
Накара твърдо да завалят,
По лицата всите дъги...
Какво ли следва натам,
За първи път се оставям в ръцете на съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боян Ламбев Все права защищены
