Бесило
445
0
0
Бесилото ме зове,
Със спорадични гласове,
Или бяха тез, що погубиха,
Моето тяло, от дявол примечтано...
Качвам се бавно по стълбите,
Заглъхват ушите за гласове като ураган,
Прелитат птиците жадно,
За един като мен...
И поставят въжето с усмивки,
Явно краят на моя бунт,
Накара твърдо да завалят,
По лицата всите дъги...
Какво ли следва натам,
За първи път се оставям в ръцете на съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Ламбев Всички права запазени
