21 окт. 2015 г., 18:57

Без адрес

474 0 0

Аз мога да съм много търпелива
да чакам, да прощавам, да скърбя
и мога да съм винаги красива,
и непростимото да мога да простя.

Понякога обаче не разбирам
защо си толкоз отегчен,
та виждам в тебе чужд, и подозирам
дали вината е във мен.

Или пък просто се нуждаем
и двамата от тази отчужденост,
случайности, че няма, знаем,
на ясно сме-предопределеност.

Тогава сбогом, ти върви,
дори с цената на раздяла
пътят трябва да се извърви
за да достигне свойта цялост.

Животът ни е миг от вечност,
поредица от радости и грях,
мъдрите уроци по човечност
в страдания се учат, без страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...