Аз мога да съм много търпелива
да чакам, да прощавам, да скърбя
и мога да съм винаги красива,
и непростимото да мога да простя.

Понякога обаче не разбирам
защо си толкоз отегчен,
та виждам в тебе чужд, и подозирам
дали вината е във мен.

Или пък просто се нуждаем
и двамата от тази отчужденост,
случайности, че няма, знаем,
на ясно сме-предопределеност.

Тогава сбогом, ти върви,
дори с цената на раздяла
пътят трябва да се извърви
за да достигне свойта цялост.

Животът ни е миг от вечност,
поредица от радости и грях,
мъдрите уроци по човечност
в страдания се учат, без страх.