1 июл. 2007 г., 13:11

Без думи

688 0 5
Наслушах се на пиперливи фрази,
наслушах се на думи и заучени слова.
А може би това е суета...
Защото, дори понякога, все пак се вслушвах в тях...

И вярвах тайно, че ще се поправя,
и се надявах с теб света си да аз да прекроя...
Нагледах се - очите парят.
И дълго виждах, но за жалост -
все през тъмни очила.

И плаках дълго - дълго плаках...
сълзите си превърнах в река.
Река без брод...
Мълчание - без думи.

И дълго в мрака търсих онзи извор,
от който блика жива, някаква вода...
Намерих го, поисках да отпия.
Отпих, докоснах с устни живата вода!

О, не! Защо отново всичко свърши!
Било е само някакъв мираж...

21 юни 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...