1 июл. 2007 г., 13:11

Без думи

Поэзия

691 0 5

Наслушах се на пиперливи фрази,
наслушах се на думи и заучени слова.
А може би това е суета...
Защото, дори понякога, все пак се вслушвах в тях...

И вярвах тайно, че ще се поправя,
и се надявах с теб света си да аз да прекроя...
Нагледах се - очите парят.
И дълго виждах, но за жалост -
все през тъмни очила.

И плаках дълго - дълго плаках...
сълзите си превърнах в река.
Река без брод...
Мълчание - без думи.

И дълго в мрака търсих онзи извор,
от който блика жива, някаква вода...
Намерих го, поисках да отпия.
Отпих, докоснах с устни живата вода!

О, не! Защо отново всичко свърши!
Било е само някакъв мираж...

21 юни 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Златна , Нели, много ме развълнува, те тия миражи изпълват живота ни , но желая от сърце- Бъди щастлива!

2007-07-02T12:27:08+03:00
Nella_gold (Нели )

Благодаря Ви искрено!

2007-07-01T21:09:39+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав за стиха!

2007-07-01T16:35:36+03:00
marieta73 (Мариета Йорданова)

Поздравления!

2007-07-01T16:33:41+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Нели!
Пишеш много хубаво!
Поздрави от мен!

2007-07-01T13:56:06+03:00