1.07.2007 г., 13:11 ч.

Без думи 

  Поезия
540 0 5
Наслушах се на пиперливи фрази,
наслушах се на думи и заучени слова.
А може би това е суета...
Защото, дори понякога, все пак се вслушвах в тях...

И вярвах тайно, че ще се поправя,
и се надявах с теб света си да аз да прекроя...
Нагледах се - очите парят.
И дълго виждах, но за жалост -
все през тъмни очила.

И плаках дълго - дълго плаках...
сълзите си превърнах в река.
Река без брод...
Мълчание - без думи.

И дълго в мрака търсих онзи извор,
от който блика жива, някаква вода...
Намерих го, поисках да отпия.
Отпих, докоснах с устни живата вода!

О, не! Защо отново всичко свърши!
Било е само някакъв мираж...

21 юни 2007

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??