Без думи
Забързани от грижи и проблеми,
забравяме за важните неща.
Приемаме ги, без да се замисляме.
По-скоро като даденост,
а те са ценен дар.
Какво му трябва на човек?
Две топли длани,
очи, изпълнени с любов,
едно сърце, разбиращо без думи,
една душа, копнееща за мен.
Когато вечер се прибирам уморена,
усещам твоите ръце до мен.
Притихнала в прегръдката ти топла,
откривам липсващата част от мен.
Това е всичко, от което имам нужда.
Усещане без думи...
Искам да си с мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Все права защищены
