«Стара е» - казват. «Стара е!»

И се подсмихват, презрително доволни.

... Но когато край тях «Старата» минава,

стегнато ù се усмихват, подмолни.

«Стара е.»  «Виж я, едва се влачи!»

И сочат я с пръст, потреперващ.

... А думите, по-резки от стоманени резачи,

«Старата» дочува и погледът ù плаче.

«Стара е. Tрето правнуче оня ден имà»

Програква се някой  с глас висок, нарочен.

... И «Старата» сеща, че останала е без деца,

и че няма да види последното юначе.

Бълват ли, бълват на пейката, пред блока.

Старци някакви, хулят я, колко не е стока.

С клюки кльощави и измислици, безмилостно

готови са да засипят всекиго, безпристрастно.

***

«Старата» преминава и си спомня, и погледът ù плаче.

А вятърът снагата ù мълчаливо брули ли, брули,

ситни капчици дъжд безсилен ù поднася

и тихомълком по тротоара я понася.

Той знае, че тя остарявала е от думи...