Без думи
«Стара е» - казват. «Стара е!»
И се подсмихват, презрително доволни.
... Но когато край тях «Старата» минава,
стегнато ù се усмихват, подмолни.
«Стара е.» «Виж я, едва се влачи!»
И сочат я с пръст, потреперващ.
... А думите, по-резки от стоманени резачи,
«Старата» дочува и погледът ù плаче.
«Стара е. Tрето правнуче оня ден имà»
Програква се някой с глас висок, нарочен.
... И «Старата» сеща, че останала е без деца,
и че няма да види последното юначе.
Бълват ли, бълват на пейката, пред блока.
Старци някакви, хулят я, колко не е стока.
С клюки кльощави и измислици, безмилостно
готови са да засипят всекиго, безпристрастно.
***
«Старата» преминава и си спомня, и погледът ù плаче.
А вятърът снагата ù мълчаливо брули ли, брули,
ситни капчици дъжд безсилен ù поднася
и тихомълком по тротоара я понася.
Той знае, че тя остарявала е от думи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атина Платинова Всички права запазени
