Без душа
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели…
Но късно е… Сърцето тихо спря…
Сега съм пуснат… И прострелян…
Единак във глутница… И без душа…
И ще чезна още малко… В сянка…
Ще се превърна после във трева…
За да дочакам… Във утрин ярка…
Да ме погалиш нежно… Със ръка…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
