Без душа
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели…
Но късно е… Сърцето тихо спря…
Сега съм пуснат… И прострелян…
Единак във глутница… И без душа…
И ще чезна още малко… В сянка…
Ще се превърна после във трева…
За да дочакам… Във утрин ярка…
Да ме погалиш нежно… Със ръка…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
