Без глас
Без глас
Очи затварям и те виждам-
топла пред моите клепачи.
Почувствах те и те откривам-
сляпо вярващ в любовта ти.
Опитвам думи да подредя
за да възпея хубостта ти,
а тя усмихнато ме гледа:
-Ненужна тук е песента ти.
Без глас „Обичам те!”- ми казва,
обърната към мен самия.
Усещам топлата ѝ пазва
и искам с поглед да се скрия.
Очи отварям, ти си там…
- Дали страстта ще прочете,
написаното по- натам…
дълбоко в моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
Шегувам се Римпо и аз не съм съвършен... но съм щастлив, че го знам!
