Без глас
Очи затварям и те виждам-
топла пред моите клепачи.
Почувствах те и те откривам-
сляпо вярващ в любовта ти.
Опитвам думи да подредя
за да възпея хубостта ти,
а тя усмихнато ме гледа:
-Ненужна тук е песента ти.
Без глас „Обичам те!”- ми казва,
обърната към мен самия.
Усещам топлата ѝ пазва
и искам с поглед да се скрия.
Очи отварям, ти си там…
- Дали страстта ще прочете,
написаното по- натам…
дълбоко в моето сърце!
© Борис Борисов All rights reserved.
Шегувам се Римпо и аз не съм съвършен... но съм щастлив, че го знам!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
