Без глас
Очи затварям и те виждам-
топла пред моите клепачи.
Почувствах те и те откривам-
сляпо вярващ в любовта ти.
Опитвам думи да подредя
за да възпея хубостта ти,
а тя усмихнато ме гледа:
-Ненужна тук е песента ти.
Без глас „Обичам те!”- ми казва,
обърната към мен самия.
Усещам топлата ѝ пазва
и искам с поглед да се скрия.
Очи отварям, ти си там…
- Дали страстта ще прочете,
написаното по- натам…
дълбоко в моето сърце!
© Борис Борисов All rights reserved.
Шегувам се Римпо и аз не съм съвършен... но съм щастлив, че го знам!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
