naeg (Николай Начев)
9 18
11 нояб. 2007 г., 10:25

Без име 

  Поэзия » Другая
1038 0 5
Ад от злоба ме огражда от всички страни
и няма как от него аз да избягам.
Към рая за мене се заключват всички врати,
докато в лава от гнилоч се давя.

Опитвам се до брега да доплувам,
Поемам си сетната глътчица въздух,
по течението се отпускам и нe чувам,
как с обиди ме гонят от брега хлъзгав.

Потъвам в смрадливата лава,
отпуснат, забравил страха.
От умора отпускам своята глава,
незнаещ зад кой ъгъл на реката ме чака смъртта.

© Николай Начев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Откъде този песимизъм?? Но е истинско до болка!Поздравления!
  • Ники,изненада ме.Ти в действителност си човек на изкуството.
    Има ли нещо, което да не можеш да правиш?
    Възхищавам ти се. Стихотворението е много добро.

    Поздрав, Рая (малка изненада, срещаме се и тук :P)
  • Песимистично,но хубаво!
    Браво!
  • Хареса ми. Поздравления !!!
  • Много истинско! Браво!!!
Предложения
: ??:??