Ад от злоба ме огражда от всички страни
и няма как от него аз да избягам.
Към рая за мене се заключват всички врати,
докато в лава от гнилоч се давя.
Опитвам се до брега да доплувам,
Поемам си сетната глътчица въздух,
по течението се отпускам и нe чувам,
как с обиди ме гонят от брега хлъзгав.
Потъвам в смрадливата лава,
отпуснат, забравил страха.
От умора отпускам своята глава,
незнаещ зад кой ъгъл на реката ме чака смъртта.