[Без име 3]

26 авг. 2005 г., 16:12

Поэзия

889 0 0

Тя е облечена винаги както трябва,
от минал блясък
Толкова елегантна, да, толкова лъскава,
промъкна се с трясък.
Чисто като сълза е нейното сърце.
Нейния храм е в моите ръце.
Сега тя идва у дома, завинаги!

Тя е всичко, даже и повече -
подяволите, толкова е изтъркано.
Аз съм несигурен, нервен, когато я видя е и по - зле -
всичко звучи побъркано.
Сега или никога тя идва удома, завинаги!

Трудно е да се каже какво превлече внимание -
мило и диво, непокорно създание.
Кажи ми какво искаш в лицето, за да зная
тези чувства във сърцето,просто да ги опозная.
Тя е единствената която може да ме натъжи!

Аз съм й роб, аз съм й господар -
като откривател откриващ древен дар
Всички чувства в сърцето ги отнасям,
тя е нещо в мен което не понасям.
Не искам всичко да се повтори!

[Без име 3]

Свързани произведения

Комментарии

Предложения