Без име
О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко,
вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!
Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви!
Но лукаво прокрадва се радост,
дебнеща краха на мойта мечта,
чувам тъжния смях на запътил се гларус
към вълните, прозинали гневни уста!
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко,
вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!
Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви!
Но лукаво прокрадва се радост,
дебнеща краха на мойта мечта,
чувам тъжния смях на запътил се гларус
към вълните, прозинали гневни уста!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Все права защищены
