О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко,
вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!
Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви! ...