Без име
О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко,
вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!
Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви!
Но лукаво прокрадва се радост,
дебнеща краха на мойта мечта,
чувам тъжния смях на запътил се гларус
към вълните, прозинали гневни уста!
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко,
вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!
Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви!
Но лукаво прокрадва се радост,
дебнеща краха на мойта мечта,
чувам тъжния смях на запътил се гларус
към вълните, прозинали гневни уста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Всички права запазени
