18 мая 2023 г., 21:02

Без име...

770 1 1

----

И ме заболя - като от огън,

опарила се от целувката ти изведнъж!

Душата си затворих, в чаша

и пих до дъно...като мъж!

Не ме търси! Ще си отида...

тъй тихо, както и дойдох.

Ще се стопя в горчивото ми утро,

изгоряла като птица посреднощ.

Ще се прикрия!

До последната прашинка пепел...

Най-истинска съм бяла под дъжда!

Ще си отида, като полет на светулка,

събрала цялата тъма.

 

И ме заболя!

От целувката боли!

Събрала всичките предателства....

Отпих до дъно - нека да горчи!

И си отидох... със дъжда!

 

Диана Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно написано!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...