Без име...
----
И ме заболя - като от огън,
опарила се от целувката ти изведнъж!
Душата си затворих, в чаша
и пих до дъно...като мъж!
Не ме търси! Ще си отида...
тъй тихо, както и дойдох.
Ще се стопя в горчивото ми утро,
изгоряла като птица посреднощ.
Ще се прикрия!
До последната прашинка пепел...
Най-истинска съм бяла под дъжда!
Ще си отида, като полет на светулка,
събрала цялата тъма.
И ме заболя!
От целувката боли!
Събрала всичките предателства....
Отпих до дъно - нека да горчи!
И си отидох... със дъжда!
Диана Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
