----

И ме заболя - като от огън,

опарила се от целувката ти изведнъж!

Душата си затворих, в чаша

и пих до дъно...като мъж!

Не ме търси! Ще си отида...

тъй тихо, както и дойдох.

Ще се стопя в горчивото ми утро,

изгоряла като птица посреднощ.

Ще се прикрия!

До последната прашинка пепел...

Най-истинска съм бяла под дъжда!

Ще си отида, като полет на светулка,

събрала цялата тъма.

И ме заболя!

От целувката боли!

Събрала всичките предателства....

Отпих до дъно - нека да горчи!

И си отидох... със дъжда!

Диана Димитрова