16 апр. 2008 г., 08:32

Без изход 

  Поэзия
574 0 0
Очите ти са черни пеперуди...
От мрачния си сън тъкмо се пробуди
и попадаш отново в ада -
ще гориш на вечната клада.
Дяволи ти се смеят в лицето,
с нокти дерат ти сърцето.
По земята кръвта ти се стича
и на вечни мъки те обрича.
Най-много искаш да умреш
или пък трупа си жив да погребеш,
но от ада не можеш да избягаш
и бавно, но сигурно надолу пропадаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??