sunshine9 (Ангелче)
27 10
30 сент. 2007 г., 20:22

Без любов 

  Поэзия
926 0 2
Седя в студената и празна стая,
а в мен прозира мрак и голота
и пак мечтая и мечтая
отново да ме стопли твойта светлина.

Опитвам се да прочета последното ти писъмце,
но сълзите са тъй горещи,
виж как стичат се по бледото ми личице,
напомняйки за първите ни срещи.

Искам да ме погалиш ти грижливо,
да избягам аз от този сън,
да целунна пак лицето ти красиво,
да чуя онзи камнанен звън.

Седя! В главата ми проблясва спомен
как от нищото роди се любовта,
но как светът злобен и огромен
без капка милост прати при смъртта.

Навън отново лекичко роси
и пак обзема ме страха,
преглъщам тежките сълзи
и пак си мисля за греха.

Стене в мрак моята душа
и привиква те със своя зов,
къде, къде си ти сега,
кажи ми що е любовта.

© Ангелче Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??