Без любов
БЕЗ ЛЮБОВ
Не съм загърната с майчина любов
и разбирам другите като мене,
принудени в живота бурен суров,
да я отглеждат от мъничко семе.
С жаждата в клетата своя душа
те поливат семената щастливи,
да познаят ласка, много добрина,
що е от Бога любовта да открият.
С болка търсят своите корени,
с надежда, че някъде... някъде там
майка с нейните болезнени спомени
търси чедото си, оставено в плам.
Че дълго в очите, лицата е гледала
да зърне познати любими следи
в телцата от други хора отгледани
и душата й все жестоко кърви.
А може би тая кръв е и в други
непознати братя и невинни сестри?
Станала някому любима съпруга,
знае ли той за нейните скрити сълзи?
Ярост, обида, но и скрита надежда
се вкопчват в наивни детски души,
които все търсят плахо, копнежно,
да се отразят светло в нейните очи,
да ги прегърне оная-рождената гръд,
да сложи на болките жилещи края,
да им покаже пълния с обич път
и те ще почувстват ласката на Рая...
29 09 2015
Надежда Борисова Аврамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
