21 нояб. 2006 г., 09:13

без любов 

  Поэзия
536 0 0
Обичта я няма вече, стана тя на прах... и аз си тръгвам от този свят! Къде съм аз не знам, но студа в душата става все по-голям! Сърцето спира, дъхът затихва... Аз оставам ледено щастлива. Очите ми кристал а този свят е окъпан в кал... Къде беше ти да изтриеш моите сълзи? Дори и там отвъд небете ще те нося завинаги в сърцето!!!

© Симона Аврамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??