26 мая 2016 г., 17:10  

(Без)надеждно

572 1 6

И въртим се в кръг,

все така

лутаме,

късаме срички,

и ги подреждаме в ред

сякаш от от това,

зависи живота ни.

 

 

 

Не след дълго,

мила моя,

кръгът ще се разпадне,

тайните, положени в клетва за тишина,

ще се разчуят,

ще се разлаят,

ще ги цапат с мръсни пръсти.

 

 

Песента се сипе обширно,

огласяйки сърцата,

целувайки миглите

за лека нощ.

 

 

Кому е нужна правилно

подредена строфа?

Дявол

го взел.

 

 

Разполагаш с цяла мощност

да имаш всичко,

да рушиш всичко,

да градиш всичко.

 

 

Кажи ми, мила моя,

напразно ли топлим телата си,

напразно ли утешавахме сърцата си,

след като сега

по-празни не са били

никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...