26.05.2016 г., 17:10  

(Без)надеждно

573 1 6

И въртим се в кръг,

все така

лутаме,

късаме срички,

и ги подреждаме в ред

сякаш от от това,

зависи живота ни.

 

 

 

Не след дълго,

мила моя,

кръгът ще се разпадне,

тайните, положени в клетва за тишина,

ще се разчуят,

ще се разлаят,

ще ги цапат с мръсни пръсти.

 

 

Песента се сипе обширно,

огласяйки сърцата,

целувайки миглите

за лека нощ.

 

 

Кому е нужна правилно

подредена строфа?

Дявол

го взел.

 

 

Разполагаш с цяла мощност

да имаш всичко,

да рушиш всичко,

да градиш всичко.

 

 

Кажи ми, мила моя,

напразно ли топлим телата си,

напразно ли утешавахме сърцата си,

след като сега

по-празни не са били

никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...