26.05.2016 г., 17:10  

(Без)надеждно

574 1 6

И въртим се в кръг,

все така

лутаме,

късаме срички,

и ги подреждаме в ред

сякаш от от това,

зависи живота ни.

 

 

 

Не след дълго,

мила моя,

кръгът ще се разпадне,

тайните, положени в клетва за тишина,

ще се разчуят,

ще се разлаят,

ще ги цапат с мръсни пръсти.

 

 

Песента се сипе обширно,

огласяйки сърцата,

целувайки миглите

за лека нощ.

 

 

Кому е нужна правилно

подредена строфа?

Дявол

го взел.

 

 

Разполагаш с цяла мощност

да имаш всичко,

да рушиш всичко,

да градиш всичко.

 

 

Кажи ми, мила моя,

напразно ли топлим телата си,

напразно ли утешавахме сърцата си,

след като сега

по-празни не са били

никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...