(Без)надеждно
И въртим се в кръг,
все така
лутаме,
късаме срички,
и ги подреждаме в ред
сякаш от от това,
зависи живота ни.
Не след дълго,
мила моя,
кръгът ще се разпадне,
тайните, положени в клетва за тишина,
ще се разчуят,
ще се разлаят,
ще ги цапат с мръсни пръсти.
Песента се сипе обширно,
огласяйки сърцата,
целувайки миглите
за лека нощ.
Кому е нужна правилно
подредена строфа?
Дявол
го взел.
Разполагаш с цяла мощност
да имаш всичко,
да рушиш всичко,
да градиш всичко.
Кажи ми, мила моя,
напразно ли топлим телата си,
напразно ли утешавахме сърцата си,
след като сега
по-празни не са били
никога.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
