22 нояб. 2005 г., 00:35

Без обич 

  Поэзия
1147 0 4

Без обич

Аз молих те до болка
да ме оставиш сама,
но нима ти не разбра,
че нужен си ми точно сега?!

Моето сърце се скита
тебе дири във нощта,
търси твоята усмивка,
твоя смях и топлина.

Навсякъде мина,
навсякъде разпита,
но тебе те няма,
обичта ти къде ли е скрита?!

Как без тебе ще живея,
как сега ще продължа?
Теб винаги ще желая,
за теб винаги ще горя!

Ела при мен, ела сега,
ела да стоплиш моята душа,
че без любов сърцето загива
и без обич душата умира!



© Донка Томицина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е и на мен,даже много.Просто казах какво ми направи впечатление.Не си налагам мнението-определено съм по-неопитна
  • на мен ми харесва!
  • Браво,хубаво е!
    Но забелязах,че използваш много стандартни рими,от които повечето ти стихове придобиват еднакво звучене.Разчупи малко стила,например не е задължително да се придържаш към четиристишието.Импровизирай и направи нещо по-необичайно.Сигурна съм че можеш
    Като цяло по-голямата част от нещата ми харесват,но мисля че в бързината да напишеш повече,претупваш някои малки детайли,които понякога се оказват важни за спояването на текста

  • Обърни внимание на лексиката.
    Ако искаш да се развиваш професионално избягвай чалга-клишетата душа-съдба-сама-сега-нощта-боли-гори....
    Имаше някъде една статия на Гео Милев по този въпрос.
Предложения
: ??:??